Петър Писарски от „Атлас”: Искам да работя в собствената си страна и да правя авторска музика

Петър Писарски от група "Атлас"

Петър Писарски от група “Атлас”

През април тази година, група „Атлас” спечели първа награда на 44-то издание на радиоконкурса на БНР „Златна пролет”, за песента „Обичам дъжда над теб”. Музиката, текста и аранжимента на песента са дело на Петър Писарски. На същия конкурс, отново с първа награда групата беше наградена и през 2010 г.

През 1985 г. триото Петър Писарски, Бойко Трифонов и Силвия Райновска създават група „Атлас”. След няколко успешни песни и записани албуми, през 1993 г. група „Атлас” изчезва от българската музикална сцена. Преди това, за кратък период, към състава на групата се присъединява Дони, който изпява хитовата песен „Кукла”, по текст на Димитър Воев.

Изненадващо, през 2009 г., групата се завърна с най-новия си сингъл “Любовта е от Бога”. През 2011 г. излезе албумът им „Между вчера и утре”.

В момента, от първоначалния състав на групата е останал само Петър Писарски, който 11 години е живял в чужбина и е свирил по кораби. Завръща се в България, за да продължи да прави авторска музика.

- Честито за спечелената награда „Златна пролет” – 2013 г., Петър. Какво означава тя за вас и за групата? Можете ли да ни кажете какъв беше поводът и вдъхновението за създаването на песента „Обичам дъжда над теб”?

- Благодаря за споменаването на наградата от “Златна пролет”. За мен това е много стойностен конкурс, който мотивира композиторите да правят нови български песни. Има само още един – „Бургас и морето”. Всяка награда от „Златна пролет” е с голяма стойност, поради регламента и професионалните позиции, които имат хората от журито.”Обичам дъжда над теб” е стара моя идея, която разработихме с Благовест Зерлиев и я превърнахме в песен. За текстовете се грижа аз. Постарах се да е нежен и интимен, да се споменават „зелените очи”, за които май няма песен (усмихва се), да има хубава и цялостна мелодична линия, която да се запомня лесно.

- Твърди се, че най-силният период за група „Атлас” е бил през 1991 г. и 1992 г. Така ли е? Какво се случи с „Атлас” след това?  А със самия вас какво стана? През дългия период на отсъствие продължихте ли да се занимавате с музика?

- Може така да се твърди, защото тогава медиите бяха централизирани и се обръщаше много внимание на българската музика. Имаше и музикална критика, нямаше платен PR и платени ротации. Достатъчно беше да запишеш една хубава песен и тя ставаше от само себе си хит. После нещата се промениха и хубавата песен не беше достатъчна, за да се наложи в медиите… Дълга и тягостна история, която доведе до сегашните „недоразумения” в бранша – хора, които не могат да бъдат нон-стоп в програмите, което води до тотално обезценяване на труда и усилията на музикантите. Както и да е, група „Атлас” след 1992-ра издаде още 3 албума и замина за Сверена Европа, където свирихме около 11 години за една датска компания. През това време се връщахме и успяхме да издадем един много успешен албум – „Есенни цветя”, заедно с Благовест Зерлиев като вокал, с когото работим и до днес.

- Казвате, че като музика и идеи, за вас по-сериозен и успешен, за групата, е периодът след 2000-та година. Защо?

- Мисля че, когато един музикант посвири няколко години в чужбина и се докосне до вкуса и културата на други народи, особено този, откъдето е тръгнало всичко – английският, неминуемо настъпват промени във вкуса му и уменията му да прави своя музика. Така се случи и с мен. Затова приемам, че албумите записани след 2000-та година, са по-зрели и по-интересни за слушателя. Лошото е, че пътят на тези песни е осеян с много премеждия и стени. Затова и много от песните, които се създават и до днес остават скрити за широката публика. Една от тези прегради е и нежеланието и липсата на законови правила за излъчването на българска музика, та дори и само по националните медии, които би трябвало да са призвани „да опазват и разпространяват” българското изкуство, както е в другите страни, независимо в кой географски пояс.

- Отново се заговори за групата, най-вече през 2009 г., когато стана ясно, че Атлас се завръщат на сцената. На какво се дължи завръщането ви, след толкова дълго време отсъствие? С какви очаквания се завърнахте?

- Причината през 2009 година да започнем отново с „Атлас”, в България е проста, преустанових работата си в чужбина. 11 години са много и достатъчно за т.н. гурбет. Прииска ми се да работя в собствената си страна и да се концентрирам върху авторската музика. Така се появи и последният ни албум –„Между вчера и утре”. Имах очаквания, че доста по-лесно ще можем да наложим новата си музика, но както споменах по-горе, нещата са доста мрачни и вече беше създаден нещо като скрит монопол и в тази сфера. Но не се отказваме. Сега сме наблегнали на живи участия и срещи с публиката, засега, само в клубовете за голямо съжаление.

Група "Атлас" днес

Група “Атлас” днес

- С какво Атлас от 80-те се различава от днешния Атлас на 2013 г.?

- Днешният Атлас е по-ориентиран към концертния живот, колкото и е свит да е в момента. В групата свирят много по-добри и опитни музиканти – Божидар Тренков, Иван Несторов, Марти и Благовест.

- Последните години сякаш са години на завръщането. Освен Атлас, възкръснаха и много други групи от 90-те – например група „Клас”, които наскоро представиха първия си самостоятелен концерт, след близо 20 години отсъствие. В края на миналата година, пък се състоя най-голямото събитие в родната ни рок и уейв сцена – фестивала „Улица „Нов Живот” в памет на Димитър Воев (Нова генерация). Там на една сцена се събраха много групи, преживяли своя апогей през 90-те. Атлас също участваха. На какво се дължи според вас, това завръщане на успешните, но сякаш за дълго време позабравени български групи?  

- Аз не мисля, че има някакво сериозно завръщане на старите групи. Някои като Сигнал, Атлас… не сме спирали да свирим. Ние не участвахме за Митко Воев, защото Нели не ни покани. Събраха се някои от бившите музиканти под името „Екс-Атлас”. За „Клас” – това е чудесно, но един концерт още не означава сериозно присъствие на сцените. Дано не съм лош пророк.

- Как според вас се е променила българската музикална сцена за последните 20 години? Имате ли впечатления от по-млади групи от рок сцената ни, които вдъхват надежда?

- Има много свежи и можещи млади български групи. Една от тях е „Силует”. Много ми харесват. Дано успеят да се наложат, защото е трудно положението в момента.

- С група „Атлас” в състав – Бойко Трифонов, Петър Даскалов, Румен Александров, Енил Енчев организирате първият кънтри клуб в Младежкия

Петър Писарски от група "Атлас"

Петър Писарски от група “Атлас”

дом на кино „Петър Берон” в София. Може ли да ми разкажете малко повече за този кънтри клуб? Всъщност в самото си начало група „Атлас” кънтри музика ли е изпълнявала?

- Това е съставът с който свирехме в този клуб. В много интервюта съм разказвал за това. Има цял книга свързана с историята на групата, написана от Румен Янев – „Атлас” в инкубатора на успеха”.

- През 80-те сте били поканени в предаване на радио “Свободна Европа”. След неговото излъчване сте били принудени да преустановите сбирките на кънтри клуба. Защо? Казали сте нещо, което е подразнило тогавашната политическа власт?

-  Интервюто не е било с нас, а в предаване на Свободна Европа споменаха за този клуб, което си беше достатъчно да го закрият.

- Казват, че след спрените сбирки в „Петър Берон”, музиката на Атлас се преориентира към модерния за това време Ню уейв. Какво е за вас този стил музика? Бихте ли се съгласил с това, че макар и със сериозни елементи на Ню уейв, голяма част от песните на Атлас имат и силно поп звучене? 

- Аз не мисля, че сме се стремили да свирим Ню уейв. Просто тръгнахме оттам, но си изградихме свой стил, който сме се стремили да обогатяваме и променяме. В “Не се предавай”, си звучим направо рок… Винаги сме се стремили да имаме хубави мелодии и поп или поп-рок ни пасват най-много като определяне на стил.

- Кое е по-трудно – писането на текстове или създаването на музика? В кое се чувствате по-уверен?

- По-трудно е да се напише хубав текст по вече създадената музикална линия, както правим ние. Винаги текстът се пише след музиката. С  2 -3 изключения през ранните години.

Група "Атлас"

Група “Атлас”

- До колкото е известно, вие сте свирил по кораби. Може ли да ни разкажете малко повече за този период от живота ви?

- Много години свирихме по корабите. Само да вметна, че това малко звучи подценявано, защото там се свири в клубове, които са с по 400 седящи места, доста по-големи и комфортни от нашите клубове в България. И тези клубове са на корабите и са само за музика, а хората са по 2000 на курс. И всичките идват да танцуват или слушат, така че школата е сериозна.11 години са много. Много неща са се случвали…, важното е, че запазих желанието да правя авторска музика и не се „загубих” там, както много други колеги….

- Вие се завръщате в България, след като сте живял близо 11 години навън? Какви са впечатленията ви от страната днес, сравнено с 90-те години? И смятате ли, че тук може да се живее и работи нормално?

- Положението у нас е много лошо. Главно, защото не се популяризира новата българска музика. Няма продуценти, няма издателски компании в поп и рок музиката. Всеки се „оправя” сам. Това не трябва да е така, не е професионално.

- В песента на Атлас – „Древноримски гадател” от 1989 г. се пита „От кога живеете така?” От кога според вас живеем така и по-важното – до кога? Променило ли се нещо в България, от 1989 г. насам, според вас?

- До кога…? Не съм оптимист и виждам, че нещата в България стават по-зле. Но имам отговор – до тогава, докато не се заемат закони или цялата конституция от страна, в която законите работят безотказно, от стотици години и тези закони да започнат да се спазват и у нас. До тогава ще е трудно и мъчително в България, за всички. Само за тарикатите такова положение е добре.

Група “Атлас” ще имат концерт на 24 май, в клуб Backstage, oт 22.30 ч.


Кажете ни какво мислите!